184

кръстопътя на времената. Защото скръбни са делата им пред лика Господен. Всеки миг човешки е поставен върху везните. И няма за душата по-важна грижа, от жаждата да достигне до своето спасение. Не във външната вяра, а във вътрешната е ключа към Портата. Само слепец, ослепен от земния прах не може да го види.

Човек може да даде на Бога само своята вяра и искрена молитва. Нищо повече не може да Му даде. Тъй като всичко, което заобикаля човека е Негово творение. И не бива да се дават на Господаря дарове от неговата собственост. На Бог, освен Вярата и Любовта, нищо друго човешко не му е нужно! Какво може да даде малкото детенце на своя родител, за да зарадва Неговото сърце? Само своята Любов и Уважение.

Сенсей притихна, и насочи погледа си към огъня. А след това замислено промълви. Изглежда едновременно говореше на всички и на всеки по отделно.

— Докато си жив, човеко, имаш шанс да измолиш вечност в любовта божия за своята душа. И докато имаш този ШАНС, отиди при Агапит по време на светата неделя и се моли пред Светия Дух единствено за душата своя. Защото тялото ти е смъртно, прах от прахта. И всички грижи земни са — празно място. Но помни, човеко, каквото си обещал пред Бога в своите молитви, — изпълни го! Защото Той, като всеки родител, не търпи лъжи, прощава, но после не се доверява…

Откъсвайки своя поглед от тлеещия огън, Сенсей внимателно ни погледна. Очите му светиха с някаква необикновена сила и чистота. И тогава произнесе:

— Дерзай, човече, истината ти говоря, както не ти е писано да избегнеш смъртта, така не ще избегнеш и Съда Божий.

Настана тишина, която никой не смееше да наруши. Наближаваше изгрева. Някъде мелодично запя птица. Сенсей, поглеждайки към морето въздъхна тежко и проговори уморено:

— Добре, приятели, изморих ви със своите разкази. Вече