188

реалност.

4. Каквато и власт да има човек на Земята, той никога няма да получи от нея удовлетворение, тъй като остава роб на своите желания. А истинната власт е властта над самия себе си.

5. Глупаво е да се дава риба на гладния, защото ще я изяде и отново ще огладнее. Много по-мъдро е да му се даде въдица и да бъде научен да си я лови.

6. Докато в душата живее любовта, — раздялата не е възможна. Най-главното е, че знаеш колко е голяма любовта ти към този човек. Как е възможно да го изгубиш, ако той действително е толкова скъп на твоята душа, ако Паметта и Любовта към него продължават да тлеят в теб самия…

7. Човек — е временен. Смъртта слага край на старостта и мъките, освобождавайки човека от бремето на битието. За любящите души — това е награда. Та нали не ставаме други само защото умираме…

8. Всеки човек всъщност не живее своя истински живот. Той избира образа, който му е харесал и играе своята роля, при това като правило не една. И толкова се вживява в нея, че си мисли, че това е истинския смисъл на неговия живот. И като всеки артист остава неудовлетворен от своята роля и мечтае за друга, където се вижда много по-важен. Каквото и да е постигнал човек в своя живот, все му се струва, че още не е изиграл своята най-важна роля. И през цялото това време пребивава в своите мечти и се успокоява с тези приказки.

9. Но не е ли по-простичко да престане да мечтае и да си избере ролята достойна званието Човек? Да бъдеш този, който трябва да бъдеш. Заспивайки да бъдеш споко-