189

ен, че твоята съвест е чиста. Умирайки да не се срамуваш от своите мисли и постъпки. И когато заставаш дори пред Бога, както казват християните, на Божия Съд, да имаш какво да кажеш. Кошницата ти с добри дела да бъде пълна, а с лошите да бъде празна. Ето какво означава да бъдеш Човек. Защото живота е твърде кратък. И се дава за това, човек да докаже на Бог, че е достоен за званието Човек…

10. Стани себе си, стани своята Същност. Животът и смъртта са като единен поток. В потока се движи Същността. В движението придобиваш непреходното. Никой не е способен истински да оцени бушуващия поток, без да е влязъл в неговите води, тъй като това е бъдещето. Никой не може да влезе два пъти в една и съща вода, тъй като това е миналото. Съществува само движението на потока, защото това е настоящето. Всяка вода рано или късно достига своя източник и става самия него, връщайки се към първичната си чистота.

11. Дрехата — това е само частица от единния процес на съзиданието и разрушението. Няма нищо по-глупаво от това, да си угаждаш на дрехата. Та нали това, което е нейната същност, те затваря в пределите на своето тясно пространство, отдалечава те от света и те потапя в съмненията и страховете породени от това отчуждение. Тя те кара да съществуваш заради нейните форми и външни илюзии, които видът и създава за другите, ангажира те да и робуваш. Та нали всяка форма си има свои правила. А правилата — са просто съвкупност от контрасти.

Твоята дреха има предел. Тя се износва. Нали си свободен да не я носиш. Но износвайки едната, обличаш друга дреха, и без да си разрушил предела, да преследваш безпределното е гибелно.

12. Безсмислено е да бягаш след сух мъртъв трънак, защото няма живот в него. Ти си срещнал мъртвото, което