190

няма с какво да се изяви, освен с острите си шипове. Мъртвото защитава мъртвото. Мъртвото няма да се превърне в живо от това, че има живот, а живото няма да се превърне в мъртво от това, че има смърт. И смъртта и живота зависят от нещо, има нещо, което ги обединява.

13. Глупаво е да възхваляваш този, който вижда в теб единствено своята бъдеща храна. Ти бе привлечен от високия полет на птицата. И я последва мислейки за своята изгода. Но стремежите на птицата в нейния полет са били съвсем други. Независимо че лети високо над пустинята, тя се храни с нейните жертви. Птицата хранеща се с мърша, не страда от смяната на своите „блюда“. Понеже същността и е просто гнилоч. Ти излъга сам себе си. Видя реалността и твоите илюзии изчезнаха. Но твоята реалност е също една илюзия. Голямата птица бе само сянка пред същността на нещата. Нещата имат свойството да се раждат в Безформеното и да се връщат обратно в Ниското.

14. Този, който се осланя на външното, може само да предполага. А този, който се осланя на вътрешното, разполага с истинното знание. Тялото е тленно. Същността му е прах. Можеше да придобиеш вечната Мъдрост. Трябваше само да направиш една крачка. Но страха от смъртта на тленното се оказа по-силен. Тленното избяга. Тогава в теб остана тъгата, тъй като Духът винаги се стреми към вечното. Вечната Мъдрост не е възможно да бъде постигната чрез властта на тленното, защото то ще я превърне в глупост. Бягайки от страха — не означава да се спасиш. Убивайки в себе си страха — означава да придобиеш безупречност. А безупречността позволява да се направи крачка към границата. Тъй като само на границата осъзнаваш източника на Мъдростта.

15. Призракът приличащ на Мъдростта, само видимо прилича на нея. Празната суета води до смут. Този, кой-