191

то иска да стане Мъдрец, само за да се похвали пред другите, печално се лута в своята самота мечтаейки за слава. А неговият смисъл се явява празнотата в обвивката на Егото. Когато знанието идва от незнанието, тогава въпросите нямат край.

16. Небето и слънцето извършват промените. Те са способни да преобразяват нещата, за да може всичко живо да следва своята природа. Небето и слънцето преумножават пълното и унищожават празното. Пустинята се движи в покоя. Тя е мъртва, но е способна да ражда миражи, за да подмамва живото с нейните илюзии. Пустинята унищожава пълното и изпълва празното. Песъчинките в своя сбор следват движението на пясъка, тъкмо за това стихиите указват тяхната посока.

17. Ти дойде там, където е отредено от самото ти раждане. Израснал си в това, което е било изгодно на твоята природа. Достигнал си зрялост в това, което е станало твоя съдба. И ще отидеш там, където ти позволи смъртта. Смъртта е само начало на живота. Животът е само наследник на Смъртта. Началото на живота не може да бъде отхвърлено. А края му не може да бъде спрян.

18. Чуждите следи не приличат на собствените. Те се появяват там, където биват оставяни. Но, самите те, не се явяват този, който ги оставя. Вървейки по чуждите следи, ти преследваш единствено нечий чужди образи, без да познаваш тяхната вътрешна същност. Но всеки проправя този път, който отговаря на неговите истински стремежи. Пустинята заличава с времето всички следи със своите пясъци, за да не може новия Пътник да извършва грешките на предишния. Ето защо е важен твоя опит. За да станеш Човек, трябва да проправиш своя собствен път.

19. Човешката стъпка заема много малко място от