192

площта на Пустинята. Но независимо от това, тя може да стъпва там, където никой до сега не е стъпвал, Човекът е способен да отиде далече и да придобие много. Познанията на неговия разум са нищожни, но уповавайки се на Неведомото, Човек е способен да достигне Този, Който го е сътворил.

20. Можеш да го възприемеш, но не можеш да го опишеш. Можеш да стигнеш до Него, но не можеш да го постигнеш. Можеш да го обичаш, но не можеш да го прегърнеш. Можеш в началото да Го разбереш, но не можеш да Го опознаеш до Край. Защото той е Този, Който е сътворил всичко. Защото Той е този, Който Твори със своята Воля.

21. Златото е нечистотия за душата и изкушение за помислите. Това е скверност, за която жадуват мнозина, но която всъщност е само една призрачна измама. Истинската ценност за монаха е в искрената молитва за душата своя. Не за пълния си търбух и здравето за тялото трябва да мисли. Тъй като, колкото и да ядеш, рано или късно отново ще огладнееш. И каквото и да е здравето ти, рано или късно плътта ти пак ще умре. Нали душата е вечна. И само тя е достойна за истински грижи.

22. „Не трябва да вълнувате Господа с нищо друго, освен със спасението на душата своя. Не молете нито за тялото свое, нито за здраве, или пък за корема свой, — всичко това е тлен празен, ненаситен в своите желания. Тъй като няма по-достойна молба, от молбата за спасението на душата своя“

23. Няма нищо невъзможно за жадуващата душа.

24. Кратки са дните човешки на кръстопътя на времената. Защото скръбни са делата им пред лика Господен. Всеки миг човешки е поставен върху везните. И няма за душата по-важна грижа, от жаждата да достигне до свое-