195

Откъси от романа на Анстасия Нових

“ПТИЦИ И КАМЪК. ИЗКОННИЯТ ОТ ШАМБАЛА”

Дните летяха, миговете изчезваха като дим, а Макс не спираше да се колебае като махало, ту в духовна посока, ту в материална. Неговата същност никак не можеше да намери опорна точка. Тя се луташе в търсенето на отговорите на своите въпроси. Попадаше на различни варианти. Подлагаше постоянно нещата на съмнение и отново оставаше едно на едно със същите въпроси. Това се бе превърнало в негово естествено състояние. Въпреки това, намирайки се близо до Сенсей той се чувстваше друг, не можеше да си го обясни, но чувстваше необикновено спокойствие… Понякога Макс слушаше Сенсей, но изобщо не го чуваше. Най-вече му харесваше самото звучене на техния диалог. Но имаше и такива моменти, когато Егото отпускаше юздите и Макс не само чуваше, какво говори Сенсей, но и чувстваше, как вибрира неговата собствена душа, изпълвайки тялото с невероятна радост. Точно такива моменти сега изплуваха от дълбините на неговата памет. Моментите от срещите, когато имаха смисъл не самите думи, а това, което се случваше в душата, някакъв вътрешен изблик, по времето на който разума се изпълваше с любов към всичко и всички, а животинското начало отстъпваше от своите позиции.