196

Макс отново чу отчетливо думите на Сенсей, водещи в онези незабравими мигове от неговия живот. В този ден той остана със своя приятел на допълнителните занятия изключително заради интереса да си побъбри със Сенсей след тренировките.

Тези нерегулярни посещения на допълнителните занятия започнаха от момента, когато, съвсем случайно, задържайки се след обичайната тренировка, Макс дочу, как личните ученици на Сенсей обсъждаха помежду си интересната за него духовна практика „Лотосов цвят“. Той бе поразен, че това не била някаква си проста медитация, а практиката, довела до духовно пробуждане на самия Сидхарта Гуатама, сътворявайки от него богоподобното същество – Буда. Именно нея владеели избрани фараони от Древен Египет. Отгласите за съвършенството на дадената практика се намират в индуистките книги, написани още на санскрит, в трактатите на китайските мъдреци, в Древногръцките епоси. Макс просто не можеше да изпусне подобна информация. Привличаше го всичко едновременно: и древността, и тайнствеността и божествената святост, която достигали тези, които се занимавали с тази практика. Той видя в нея възможност да се промени и най-главното – да постигне значимост в този свят.

Макс се залепи за Сенсей разпитвайки го за дадената духовна практика. И постигайки своето хукна у дома, радвайки се като крадец на откраднатото съкровище. Първите три дена изпълняваше старателно дадената практика и колкото и да бе странно, но при нея се получаваше по-добре от другите медитации по вътрешно наблюдение, които Сенсей даваше по време на занятията по източни бойни изкуства. После Макс се отвлече с текущите проблеми на материалното битие и желанието му да се занимава с духовната практика угасна. Скоро след това и битовизмите запълниха цялото му време. За Макс настъпил дежурния период на униние, по времето на който той отново предприемаше безрезултатни опити да отгледа в себе си „цветето“. И тъй като не се получаваше нищо той хукна при Сенсей „да поплаче