197

в жилетката му“ и отново да търси отговорите на своите въпроси.

– Сенсей, къде греша? Уж правя всичко както си му е реда… В състоянието на покой си представих как посаждам вътре в себе си, в района на слънчевия сплит, семенце. След това го „подхранвам“ със силата на своята Любов, държах само позитивни мисли в главата си… В началото дори почувствах някаква лека вибрация в района на слънчевия сплит, представих си как е пораснало… А после минаха няколко дена – и нищо… Дори тази първична топлина не мога да почувствам…

– Ами правилно. Когато правеше всичко с чувство на Любов се получаваше. А когато се отвличаше и се опитваше да я правиш с ума, не ставаше нищо. Това е естествено. „Лотосовия цвят“ – е постоянен контрол и постоянно въжделение на Любовта. За да отгледаш „цветето“, трябва винаги да се настройваш към Божията Любов и всичко стойностно в живота. Също така да поддържаш това вътрешно състояние, независимо от изпитанията на съдбата. И ще подчертая още веднъж – „цветето“ трябва да се отглежда не с мисли, а с искрено чувство. Същността на тази духовна практика е в пробуждането на чувството на Любовта и съответното и усилване и постоянно, повтарям, постоянно съхранение, включително на физическото усещане в областта на слънчевия сплит.

– А защо именно там? Това може ли да се обясни някак от физиологична гледна точка? – Попита Макс.

Сенсей се усмихна едва забележимо. През това време при тях седна Володя. И тъй като времето на допълнителните занятия отиваше към края си, след него се присламчиха и други от групата.

– Може да се обясни и от физиологична гледна точка, така да се каже на най-грубо, примитивно ниво, – отговори Сенсей.

– А защо физиологията да е примитивно ниво? – С насмешка попита Макс, чувствайки, че неговата персона се намира в центъра на вниманието.