207

под формата на горна преграда на очния мехур и ивица запълнена със свето чувствително вещество, както и пигмент, – всичко както си е положено.

– Нима вижда през кожата? – С удивление произнесе Макс.

– Да. Епифизната роговица, тоест кожата над теменното око, – е прозрачна. А висшите гръбначни притежават единична епифиза. А при човека дадената шишарковидна жлеза изобщо се намира в задната част на третото стомахче между хълмчетата на четирихълмието и представлява нещо уникално и особено. Човешката епифиза в сравнение с тези на другите висши гръбначни е била съществено преобразувана във връзка с двойствената природа на индивида: материалната и духовната. Тъкмо за това епифизата се явява не само господаря на човешкото тяло, но и порта към духовния, висшия свят, своеобразен портал. Така че, всяка промяна на състоянието на съзнанието преминава под контрола на епифизата.

– А как изглежда тази епифиза? – Замислено произнесе Макс.

– Такова не голямо шишарковидно образувание с триъгълно овална форма, леко сплескано по линията на фронтално задната част. Цвета му е сиво-розов, но може да се променя в зависимост от насищането му с кръвни капиляри. А теглото му… при всеки е индивидуално. Но някъде средно около 0,130 грама. Макар при съвсем изгубените личности теглото му може да бъде доста по-малко, понякога само 0,025 грама. А при духовно развитите хора 0,430 грама и повече. Кой както се е уредил.

– Невероятно, колко е малко, а каква сила! – Удиви се Макс.

– Разсъждаваш чисто субективно, измервайки с обичайната материална мярка. А ако се разглежда обективно, по същество, то размера на енергийните обекти в пространството не играе особена роля. Ето например вземи частицата „По“. Тя е толкова малка, че учените и до ден-днешен не могат да се докопат до нея дори с помощта на най-новите