208

технологии. Но от нея е изградено всичко: не само ние, но и целия безкраен Космос с всички негови галактики. Така че размера е относително понятие.

– А епифизата расте ли по време на нашия живот?

– Как да го кажа… Теглото на епифизата нараства постоянно до достигане на 10 – 14 годишна възраст, тоест до момента на половото съзряване. След това се случва значителен изблик на жизнената енергия – праната. И започвайки от това време, ако човек се търкаля в материалното като прасе в кална локва, теглото на епифизата практически не се променя. А ако работи над себе си духовно – това вече е друг въпрос… Вземи разгледай поне медицинската литература за проявата при хората, в това число и при децата, на необикновени умствени способности при увеличена пинеална жлеза, тогава ще разбереш всичко сам.

– Но ако тази шишарковидна жлеза в човека е толкова важна, защо никъде няма информация за нея? – С лек упрек произнесе Макс.

– Как така няма?! – Възмути се Сенсей. – А ти търсил ли си подробно? Не си! Удивително е как хората обичат да утвърждават, че никъде не е споменато, без да са приложили каквито и да било усилия в търсене. Запомни, Макс: който търси, намира, който чука, му отварят.

А за шишарковидната жлеза хората знаели много отдавна и именно като жлеза, а не като някакво друго образувание. Вземи например древна Индия. Две хиляди години преди н.е. там е имало истински разцвет на учението за епифизата. Още тогава знаели, че дадената жлеза се явява не само орган на ясновидството, паметта на предишните превъплъщения на душата, но и основна чакра, където се концентрират висшите енергии… Нещо повече, тези знания ги е имало още по-рано, в Древен Египет при първите фараони, макар и в малко по-различна интерпретация. За шишарковидната жлеза знаели и в Древен Китай, в същия този Тибет. Между другото там още от древността има такъв ритуал за изгарянето на починалите високопоставени духовни лица, след което най-приближените ученици за-