210

по-късно.

– Смяташ ли, че хората някога ще успеят да докажат научно връзката на епифизата с душата? – С недоверие попита Макс

– Напълно. Та нали сега се водят интензивни изследвания на епифизата, макар и за сега само на химично ниво. Но вече се признава нейната водеща роля в организма като най-важното звено на неврохуморалната система като невроендокринен орган. Нали при никого не възниква съмнение, че епифизата – се явява главния посредник между външната и вътрешните среди на организма, осигуряваща нормалното функциониране на всички органи и системи в зависимост от условията на живот, тоест смяната на деня и нощта, сезоните, температурата, влажността, активността на електромагнитното поле на Земята, нивото на йонизиращата радиация и т.н. Известно е, че именно шишарковидната жлеза оказва значително влияние на поведението, по конкретно в изследователското поведение, обучението, паметта, опорно-двигателната и конвулсивна активност, половото и агресивно поведение. Вече е открита не само зависимостта между шишарковидната жлеза и хипоталамо-хипофизно-надбъбречната система, но и наличието на епиталамо-епифизната система като паралелен дублиращ механизъм при извънредни ситуации. Изучават инервацията на епифизата с най-горните шийни прешлени, тоест симпатиковите нерви. Предприемат се опити за изучаването на нейните връзки с пара симпатиковите нерви. Отбелязва се влиянието на шишарковидната жлеза върху имунитета и невроендокринните жлези… Благодарение на последните достижения на науката, става достъпна информацията за хистоструктурата, химическия състав на някои епифизни хормони и хормоноиди. Провеждат се изследвания на честотните характеристики на шишарковидната жлеза…

Но всичко това е само началото в опознаването на загадъчния в толкова отношения орган. Всичко изучено до ден днешен – е само капка от водната повърхност. Хората все още не знаят, че тази водна повърхност – е цял океан, няма