213

втората книга след „Евангелието“. В нея се излагат съветите и наставленията на 25 мъже, които описват практиката по тази молитва. И макар на всички да им приписват „светостта“, но за съжаление малцина от тях действително са я достигали, познавайки тайнството на вътрешната молитва. Старците описват три ключа на тази молитва: често повтаряне на името Христово и обръщение към него, внимание в самата молитва, или по-простичко казано, пълно съсредоточаване върху нея без излишни мисли, и накрая, преминаване вътре в себе си, което се смята от църковниците за великото тайнство на тази молитва и се нарича „спускане на ума в сърцето“.

Принципно това е религиозен, доста по-дълъг път към чистото знание, тоест към същото това пробуждане в „Лотосовия цвят“, разкритието на душата. Но на този път в християнството, забележете именно за начинаещите, а не за хората вече изпълняващи тази молитва, се прилагат определени религиозни правила. Забранява им се да започват тази практика без съответния ръководител, тоест жив наставник. Мотивират се с това, че който я произнася без наставник, ще влезе „изведнъж във властта на някакви неуправляеми психически състояния“.

А реално няма нищо страшно, тъй като начинаещия преминава съвсем обикновена автогенна тренировка, самодисциплинира се, това са най-първите стъпала в медитацията, след това се учи да контролира своето внимание върху молитвата, премахвайки всички излишни мисли и увеличавайки постепенно времето и за изпълнение. До голяма степен, етапите, които преминава начинаещия, произнасяйки тази молитва „устно, а след това с ума“, – просто се набива в подсъзнанието с цел човек по-лесно да се бори със своето животинско начало, концентрирайки се именно върху молитвата и достигайки до „чистота на помислите“.

Мнозина се захващат с тази вътрешна молитва или поради страха от „адските мъки“, или поради някаква корист в бъдеще. Макар онези същите мъже, които тази молитва е довела към разкриването на портите на своя вътрешен храм на душата, писали, предупреждавайки, че „страха от адски-