215

и пълна безпристрастност, за да може помислите ти да не бъдат привличани от нищо“. Тъкмо това са главните основи разкриващи душата.

В „Добролюбие“ могат да се намерят различни начини, с помощта, на които тези, познали тайнството на вътрешната молитва „прониквали с ума в сърцето си“.

– А защо различни? – Попита Макс.

– Е, нали всеки човек е индивидуален, всеки, така да се каже, има различна дължина на крачката… Съсредоточавайки се върху сърцето, едни се опитвали да си въобразят с ума, как с всеки негов удар се произнася молитвата. Други се упражнявали върху дишането, произнасяйки при вдишване „Господи Иисусе Христе“, а при издишване – „помилуй мя!“ и отново съсредоточавали тези думи върху сърцето. Трети просто се занимавали със самосъзерцание. Например, същия Григорий Синаит споменава следното: „…спусни своя ум от главата в сърцето, и го задръж там: и след това произнасяй сърдечно: „Господи Иисусе Христе, помилуй мя!“ При това задържай дишането, то трябва да е плавно, за да не се разсейват мислите. Ако забележиш, че възникват помисли, не им обръщай внимание, дори и да са простички и добри, а не само суетни и нечисти“. Или например, Никифор Монах във втората част на „Добролюбие“ съветва, ако не се получава с дишането на вътре, то „… остани в себе си, не обръщай внимание на страничните мисли, нека си текат. Важното е с търпение да устоиш това изпитание известно време и този сърдечен вход, без всякакво съмнение ще ти се разкрие, както и ние разбрахме чрез опита си“.

Всичко това е прекрасно. Но те са се съсредоточавали върху сърцето. Тъкмо за това скоро след започването на вътрешната молитва, практикуващите започвали да чувстват болка в този орган. И мнозина са се закачали на тази остра кукичка. В какъв план? Сърцето – е мускул, двигателя на организма, душата никога не е била там. Сърцето трябва да работи автономно. И концентрацията върху този орган – е огромен риск. В какво е риска? Ако в човек по време на тази концентрация се появят и най-малки съмнения, ако практи-