217
Печатни страници 217какви съмнения, тогава всичко се случва, така както трябва да се случи.
Макс продължаваше да гледа към Сенсей с все същия неразбиращ поглед.
– Как още да ти го обясня… Ако не те мързи и поразучиш човешката физиология, тогава ще видиш, че сърцето е свързано посредством нервни връзки със слънчевия сплит.
– Е и…
– Силата на Любовта представлява определена енергия. Постоянната и чиста концентрация, дори върху сърцето, все едно ще локализира тази сила в слънчевия сплит.
– А-а-а, – театрално произнесе Макс. – Сега вече е ясно.
– Слава Богу, – със същия тон произнесе Сенсей, шеговито избърсвайки „потта“ от челото си.
Всички се засмяха.
– В началото на разговора беше споменал, че молитвата е древна, – напомни Володя, желаейки да продължи темата.
– Да. Нейните корени водят дълбоко във вековете. Някога са я наричали „Молитвата на душата“ и са се съсредоточавали именно в центъра „между гърдите и корема“, тоест в слънчевия сплит. Като цяло – това е своеобразна адаптация на „Лотосовия цвят“. Вътрешната молитва може да бъде намерена във всяка една сериозна религия.
– А защо в християнството се нарича „Иисусова Молитва“? Да не би Иисус да я е давал на своите ученици? – Попита Макс.
– Е, да го наречем така, за себе си и своите лични ученици Иисус използвал чистите знания, същия „Лотосов цвят“ като най-простичък и ефективен начин за укротяване на животинското начало, тъй като работата тук вървяла на чувствено ниво. На умните хора давал вътрешната молитва като възможно най-приемлива обичайна форма на духовната практика. Разбира се, това е малка кукичка чрез думите и подсъзнанието, но резултата – отново бил излизане на чувствено ниво. А за останалите, в които доминирало животинското начало, Иисус излагал знанията под формата на притчи с двуяк смисъл, които подхождали както за ума