218

на мирянина, така и за запознатия човек. Всеки отварял с този ключ своята вътрешна съкровищница.

След Иисус вътрешната молитва станала ключова за основната група от неговите истинни последователи. И апостолите я предавали на своите ученици с присъствието в нея на името на Иисус, тъй като Неговото име, като син Божий, предизвиква и до ден-днешен абсолютно доверие в много от хората, което има голямо значение. Та нали когато изчезват всички съмнения е много по лесно да се върви по духовния път. Така и започнали да я наричат „Исусова Молитва“, а също така и „сърдечна молитва“. Иисус често употребявал думата „сърдечен“ в смисъл „душевен“, както било в тези времена. В самото начало се предавала правилно, както учеше Иисус, – с концентрация в областта на слънчевия сплит. Много от първите последователи на Христа се освобождавали благодарение на нея от своите материални окови.

Но след като минало време в средите на християните започнали да се появяват такива индивиди, които узурпирайки върховете на Учението, се опитвали да организират с помощта на тези знания свои култове, да утвърдят своята собствена значимост сред масите, прикривайки се с името на Христа. Хората, до голяма степен, си остават хора… Именно от тях започнало скриването на истинните Знания и изпълнението на вътрешната молитва с концентрация върху сърцето. И все пак някои истинни последователи на Христа успели да запазят Знанията за своите потомци в чист вид. Те наричали помежду си тази тайна - велика.

– А в Библията споменава ли се за вътрешната молитва?

– Туй-онуй се е съхранило, все пак Библията се е формирала по избрани записи, още повече под контрола на император Константин. Това, което се съхранило са притчи и косвени намеци към дадената вътрешна молитва.

– Например? – Не спираше Макс.

– Например, притчата на Иисус за митаря. Тя е описана в Евангелието от Лука в глава 18 от 10 до 14 стих. Там се казва как двама души отишли в храма да се помолят. Единия бил фарисей, а другия митар. „двама човека влязоха в