219

храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се унизява, ще бъде въздигнат“.

Разбира се, това не са точните думи на Иисус, някои неща са добавени, друго не е дописано, но общия смисъл е верен. За основната маса от хора Иисус се опитвал да разкрие в притчата най-елементарните понятия за същността на човека… Тъй като не е възможно да се разкаже на животното какво представлява духовното в неговия чист вид. Това е все едно да се обяснява на слепия от рождението си, който живял цял живот в пясъците на пустинята, какво е красотата на есенната гора по време на залез-слънце. За това се налага да се ползват асоциативни сравнения и образи. Духовните хора се разбират един друг и без думи. Това е съвсем различно ниво на възприятие.

– В тази притча отново се споменава за „грешника“, – отбеляза Жеката. – Ех колко я обичат поповете тази дума!

– Обичат я, защото това е техния хляб. Вменявайки на стоящия на духовния път човек греховността, те набиват в подсъзнанието му комплекса за вина. А това по пътя е равносилно на „вързан за ходилата камък“… Нали на пътя към Бога не трябва да има никакви съмнения, всичко се изхвърля, остава единствено чистата Любов. Ако човек става вътрешно истински свободен, отхвърляйки всичко, освен Любовта, Любовта към Бога, всички препятствия изчезват. Защото всички те не са нищо повече от една – илюзия. Човек осъзнава, че тялото му е просто едно – превозно средство. И то ще тръгне на там, на където поиска той истинния, тоест душата.

– Излиза, че следвайки пътя на вътрешната молитва, в