220

началото човек уравновесява в себе си духовното и материалното начала? – Замислено произнесе Макс.

– Да , просто ще изразходи за това повече време.

– А за изпълняващия тази вътрешна молитва тези стадии на „устата“ и „ума“ ли ще бъдат това същото генерално сражение, личния Армагедон, за който разказа? – Уточни Макс, опитвайки се да си изясни нещо.

– Не, – отговори Сенсей. – Това е нещо от рода на артилерийска подготовка. Генералното сражение за човека, вървящ по духовния път, ще е тогава, когато започне сериозната вътрешна работа, когато човек започне да отхвърля всички условности, когато истински започне да отглежда своята вътрешна Любов, да върви към Бога, независимо от обстоятелствата, както се казва само напред. Простичко казано, когато започне да се приближава към Портите, стъпвайки на единствения водещ към тях мост или пътека, както ти е по-удобно, така го наречи. По принцип на всички хора, достигащи определена степен на духовна зрялост им предстои да преминат този финален участък. При това без значение по какъв път са стигнали до него. До голяма степен всички тези разнообразни пътища – са само различни начини на търсене, така да се каже, напипване на тази единствената пътека, която води до Портите.

Времето отлиташе стремително като стрела излетяла от добре опънат лък. А Макс продължаваше да се намира в утопиите на своите илюзии, внимателно притегляйки всички „за“ и „против“ във философията на Сенсей. Той безгрижно се люшкаше на люлката на своя ум, издигайки се ту до висините на духовното, ту до дълбините на своето животинско начало. И утешаваше своето самолюбие с това, че притежаваше свое собствено мнение, дори остроумнечеше относно положението на двете страни. На него му харесваше да разсъждава и да се рови в същността. Но цялата тази негова умствена