221

активност представляваше леки завихряния на въздуха, раждащи се в неговия полет. Все по-често се хвърляха думи на вятъра, които просто раздвижваха въздуха, но не докосваха душата. Неговата люлка продължаваше да го люлее, независимо от бързо отлитащите дни. И крайно рядко, когато Сенсей общуваше безкрайно искрено с Макс, той започваше да разбира малко повече. Тези моменти на изгубения „рай“ изплуваха и сега с невероятна яснота пред него.

Той седеше в колата със Сенсей, очаквайки срещата с един човек относно делата на фирмата „Касандра“. На Макс му се струваше, че преживява не най-хубавите дни от своя живот. На душата му бе някак чоглаво от цялата тази земна суета. Макс си спомни, как преди няколко дена за кой ли път заряза упражненията по духовната практика „Лотосов цвят“, мотивирайки своето решение с това, че не се получава нищо. А и проблемите с работата, които изискваха постоянната му ангажираност се бяха натрупали цяла камара. Но колкото и да се опитваше да им отделя цялото си внимание, не намаляха и на йота. Макс потъна в поредното си униние, което го стимулира да се замисли, как да се захване сериозно с духовното… Тъкмо във връзка с тези проблеми той захвана разговор със Сенсей, възползвайки се от случая да си поговори насаме.

– Защо отново нищо не ми се получава? – Жалваше се Макс. – Уж започвам да правя „лотоса“, усещам прилива на радост. А после…

Той махна с ръка.

– Това е естествен процес, – отговори Сенсей. – При много хора се случва така. Всички в началото усещат прилив на своеобразна духовна възбуда, може да се каже духовен подем и необикновено ясно разбиране на дълбочината на божественото естество. За мнозина това изглежда толкова