223

го неща, човек да има яснота какво е положението му и да бъде готов за бъдещите изпитания. Когато изниква такава материална бариера, трябва просто да се премести настрани, да го наречем така, да раздели „кесаревото – Кесарю, божието – Богу“. Трябва винаги да се държи страната на духовното и да усили двойно натиска. Смисълът е следния, за да се излезе от ситуациите, моделирани от животинското начало, правилно, запазвайки своето „цвете“, трябва да се отвличаш от натрапвания ти негативизъм, който ще те натиска от всички страни. Трябва да вложиш вниманието си към вътрешната любов, към позитивното. В теб трябва да присъства твърдото убеждение, защото твоята вяра – е твоята бъдеща реалност.

– Сложно е да поддържам в себе си вътрешната любов, – произнесе Макс.

– Всъщност, само ти се струва, че е сложно. Сложно е защото наоколо има много съблазни, защото в теб се въртят много мисли, за които изразходваш своето внимание. А реално всичко е много просто. Нали не ти е сложно да изпиеш една чаша с вода? Не. Това не те отвлича от мисълта, която тече в главата ти? Не. Тъкмо така е и тук… Човек в своя живот е като бегач в гора, изпълнена с мисли от материалното ти начало. И в тази гора има много уловки, капани, опънати мрежи, изкопани ровове. Но човек е длъжен да бяга с отворени очи. Длъжен е да се научи да избягва тези капани, да проумее, че всичко това не е негово.

– Да, животинското начало улавя здраво.

– Естествено. То е длъжно да улавя. Неговата цел – е да те подчини на себе си, иначе то ще е подчинено на теб. Това е война, Макс. Твоята война, където твоето главно оръжие – е вярата. Този, който е избрал духовния път трябва просто да изхвърли всички илюзии, „като мираж в пустиня“, както са казали светците. Той трябва да осъзнае, че целия този материален свят – е просто един миг пред вечността. Но цялата беда е в това, че много от хората още в самото начало се спъват в един и същ препъникамък: човек не може да повярва в безкрайността на бъдещото си съществувание, в това,