224

че там живота е вечен, а тук – временен. Трябват му доказателства. А когато получава тези доказателства, много често е прекалено късно да се промени каквото и да било. Но ако в човека има достатъчно сили, тогава той не се нуждае от никакви доказателства. Той и така разбира и чувства всичко.

– А ти каква сила имаш предвид?

– Силата на душата. Това е частицата от самия Бог в човека! Но тази частица, да го наречем така, не е активирана. А катализатора за нейната активация – е нашия истински избор. Светец се става само тук на Земята. Човека победил своето животинско начало и достигнал просветление не умира, той си заминава, отива при Бога…

– Но какво не е наред при мен Лично? Нали не съм за връзване? – Пошегува се Макс.

– Не съвсем, – със същия шеговит тон отвърна Сенсей. – Както се казва надеждата умира последна.

– И в какво е проблема?

Сенсей погледна уморено към Макс.

– В това, което е проблем и за мнозина. Обичаш да гледаш на бойното поле от далече и да разсъждаваш за битката, но без да взимаш участие в нея. Твоите съмнения – това не е просто лъжица катран в кацата с меда. Това е цял черпак цианкалий. Защото те не само развалят, но и убиват всичко най-хубаво в теб… Трябва да преодолееш своите съмнения, докато не са те погубили. Отхвърли ги по на далеч! Живей с доброто, с Бога в душата. Не прави нищо лошо, дори ако не ти е изгодно… Истински духовния човек просто се изсмива на всички тези материални проблеми. Защото всичко това е мираж, илюзия, която се разсейва и изчезва.

– Е не, как така да се изсмея? А как да живея в света? Нали някой трябва да решава проблемите. Не може да се седи със скръстени ръце, още повече ако тези проблеми засягат не само теб, но и твоите близки.

– Не ме разбра. Проблемите безусловно трябва да се решават, но не и да се превръщат в смисъл на твоето съществуване. И най-главното, каквото и да се случва, както и да биваш подхвърлян от проблем в проблем, важното е винаги