226

но вътрешно съкровище – е неговата тайна, която знае само Бога. Човека, който върви по духовния път никога няма да се изтипоса сред тълпата и да маха с флага, един вид, вижте ме колко съм вярващ! Никога. Той може да си позволи максимум да попита или да подскаже посоката, или да сподели своя опит със своя спътник, но не повече от това. Тъй като хората, които вървят към Бога, действително вярват, а не се фукат със своята вяра, играейки в този красив образ… Те прекрасно разбират какво представлява света и какъв е неговия обединяващ разум.

– Обединяващ разум?

– Да. Има индивидуален разум, има колективен Духовен разум, а има и обединяващ Животински разум за цялото човечество, който, между другото управляваме…

– Как така? Като мравките, или като стадото бизони по време на миграцията?

– Нещо такова, – с усмивка отговори Сенсей. – Животното – си остава животно. Този обединяващ Животински разум на човечеството съществува по своите собствени закони. В него има своя вътрешна и външна йерархия. И до голяма степен хората живеят в умелата организация на този Животински разум, който ги подчинява на своята система, навързва им своите правила на играта и условия на съществуване. И принципно, когато човек върви по духовния път, когато живее вътре в себе си с Бога, тогава не афишира това нещо, защото моментално ще предизвика агресия от страна на Животинския разум. И това е естествена реакция. Животинския разум – е непримирим враг на всичко духовно. Тъкмо за това високодуховните хора, например Бодхисатвите, родени в тялото, попадайки в системата в животинското битие на обществото, се стараят да играят във външния свят като обикновени хора, без да се издават с нищо, оставайки при това вътре в себе си със своята Същност и намирайки се в Бога и с Бога.