227

Странно, но тогава Макс така и не разбра до край думите на Сенсей. Затова пък сега осъзнаваше, защо не бе ги разбрал. Защото тогава живееше в ценностната система на общочовешкия животински разум и дори не го забелязваше, макар да бе очевидно. А и сега разбираше само защото послесмъртните му спомени, мъките от това прераждане и понятията за „тук“ и „там“ все още бяха много ярки в душата му. На фона на всичко преживяно Макс гледаше по съвършено различен начин на света и преосмисляше това, което някога говореше Сенсей. Той съжаляваше за миналото, превъртайки в паметта си миговете наречени „живот“. Ако разума му тогава не бе толкова суетен и егоистичен, ако тогава бе намерил в себе си мъжество не да играе на вяра, а да вярва истински, ако не отлагаше постоянно духовната работа за после… Ако, ако, ако… Имаше само едни илюзорни условия и никакъв практически резултат. А колко пъти му се даваше ШАНС! Колко пъти след беседите със Сенсей в него се събуждаше душата. Защо не я поддържа и защити от животинското начало и да се изтръгне… А убиваше още от корен това пробуждане със своите съмнения. И отново падаше в калта на материалното. И отново влизаше в порочния кръг. Всички тези мигове в тялото, във властта на животинското начало, сега изглеждаха такава глупост и така изпепеляваха… Всичко това му носеше непоносима болка за така лекомислено изгубените шансове, безобразното разпиляване на жизнената сила – този своеобразен трамплин към вечността. А как само трептеше душата, намирайки се близо с Този, който вече бе достигнал тези висини… И в този момент Макс прозря окончателно. Та Сенсей беше не някой друг, а… В паметта на Макс до най-малките детайли изскочиха два кулминационни фрагмента от неговия минал живот. Това бяха миговете на най-високата точка на неговия духовен подем. Съзерцавайки ги от позицията на преживяното, Макс разбра, че именно в това време се бе озовал много близо до разкриването на своята душа, която не просто трептеше, а чукаше и блъскаше във вратата на неговия разум, викаше с всички сили, за да я чуе и да и обърне внимание. Колко-