229

се нагледаха на архитектурните паметници, Сенсей предложи на Макс да отидат в Киево-Печерската лавра. Да се стигне до там не бе никаква трудност, тъй като всеки киевлянин обясняваше пътя толкова детайлно, все едно на свой близък роднина. Киево-Печерската лавра стоеше величествено на два стръмни хълма потънала в зеленина. Там се разкриваше великолепна гледка към Днепър. От съзерцаването на това райско кътче на природата направо секваше дъха. Около лаврата бе издигната седемметрова каменна стена, която очевидно някога изпълнявала защитна функция, а зад нея се виждаше цяла плеяда от бляскащи куполи, сред които най-много се отличаваше златистия купол на Голямата Лавърска Камбанария.

Макс и Сенсей си купиха билети за Горната лавра – музея паметник, който бе включен в списъка на Световното наследство и влязоха през централния вход. Главните порти се намираха под църквата Троица. Те представляваха своеобразна арка. Едва Сенсей заедно с Макс влязоха под свода се разнесе камбанния звън на Лавърските камбани. Някой от намиращите се във вътрешната туристическа площадка, а също така преминаващите наблизо монаси с удивление погледнаха на камбанарията, спряха се и започнаха да се кръстят… Макс се стресна от неочаквания камбанен звън.

– Колко красиво звънят само. Никога не бях чувал такъв звън. Днес да не е някакъв празник?!

– Е, за всеки различно, – отговори Сенсей с някакъв необикновен мек, мелодичен глас.

Макс погледна към него и се удиви на промененото му лице. През това време тъкмо бяха излезли на светло изпод арката на църквата Троица. Сенсей направо се бе преобразил. Очите му сияеха с необикновена светлина, излъчвайки мощ, хармония и вътрешна чистота. Той лекичко наклони своята глава, все едно поздравява това място. От Сенсей бликаше незрима благодат, от която в Макс възникна чувството на необикновено умиротворение и спокойствие. Състоянието му напомняше на блажена тиха радост. В този момент дори не му се искаше да говори за каквото и да било.