230

Макс изпълни гърдите си с въздух и огледа наоколо. Една дума – великолепие. Тогава той не бе разбрал от какво му бе станало толкова хубаво на душата. „Сигурно мястото бе такова“, – помисли си Макс. В това необикновено възвишено състояние му се стори, че бе попаднал в съвършено различен свят, свят на някакво нереално битие, където му се струваше, че е много лесно да достигне небето ако протегне ръка. Преливащ от радост Макс се запъти към близката лавка със сувенири да купува всичко, което зарадва погледа му, а Сенсей, който го чакаше съзерцаваше всичко наоколо, особено хората. Когато всеки се наслади посвоему от това гостоприемство, двамата започнаха да разглеждат територията.

Какво само нямаше в този исторически музей паметник! Освен старинните църкви и общежитията за монасите, имаше музей с исторически ценности, където демонстрираха различни златни и сребърни украшения от времето на скитите, театрален музей, музикален, музей на киноизкуството, историческа библиотека, музей на книгата и типографията, музей на народното декоративно изкуство. При това, без да смятаме многобройните сувенирни магазинчета, предлагащи всичко, което може да се продаде, от икони и книги, до накити и храна. Сенсей премина през всички тези „забележителности“ на Горната лавра без особен ентусиазъм, за разлика от Макс, задържайки погледа си единствено върху старинните църкви, книгите и наблюдателната площадка. От там се разкриваше великолепна панорама към Долната Лавра и знаменитата река, известна в различните времена с имена като Борисфен, Славутич, Днепър. Сенсей стоеше дълго, гледайки замислено далечината докато Макс обикаляше по сувенирните магазинчета. След това се запътиха към светия светих – на територията на Долната лавра, където се бе зародила Киево-Печьорската лавра.

Спускайки се по кратичкото надолнище, постлано със старинен паваж, двамата излязоха на монашеската улица. Там имаше цяла редица магазинчета предлагащи книги и икони. В края на улицата се намираше свободния вход към