233

пата.

– Не. Първите обявени за светци били князете мъченици Борис и Глеб през 1020 година, убити през 1015 година по заповед на княз Святополк. Те били върли защитници на християнските идеали. Все пак в тези времена Киевска Русь била още езическа. И новата християнска вяра се налагала трудно. Така че канонизацията на Теодоси, по времето, на чието игуменство обителта в пещерите се превърнала в първия за Киевската Русь манастир, утвърдила позициите на Киево-Печьорската обител като водещ център в Киевска Русь в противовес на митрополитската катедра. В процеса на канонизация било написано „Житието на Теодоси Печьорски“ от Нестор летописец, който както знаете написал „Повест на временните лета“. Нетленните мощи на Нестор също лежат тук, в Близките пещери. А сега ще се спуснем в пещерата…

Групата влезе в Кръстовъзхвалната църква, построена, както разказа екскурзовода през 1700 година. Спускайки се в подземието всеки запали по една църковна свещичка, тъй като единственото осветление бе от светилниците до ликовете на светците. Този полумрак създаваше в Макс особено настроение, смес от любопитство, страх и някаква тайнственост.

– По настоящем коридорите в Близките пещери са с обща дължина 352 метра, а Далечните заедно с Варяжката пещера 489 метра. Пещерите са изкопани във варовиковия слой. Благодарение на този природен материал, температурата през цялата година е постоянна 10 – 12 градуса по Целзий. Дълбочината на пещерата е от 4 – 12 метра. Широчината на коридорите е 1,5 метра, височината на таваните 2 метра. По дължина на коридорите са разположени аркосолиите, своеобразни ниши с дължина от около 2 метра, а в тях – гробниците с мощите на лавърските светци под стъклен похлупак. Ковчезите са изработени основно от кипарис. Кипарисът се смята за свещено дърво от тогава, когато на кръст от кипарис бил прикован Иисус. До всеки гроб, както виждате виси портрета на светеца и има запален светилник. Светилници-