234

те се смятат за символ на душата…

Екскурзоводът започна избирателно да разказва накратко за част от светците, кой къде лежи и с какво се е прославил. Вярващите от групата започнаха да се кръстят и да целуват стъклените похлупаци на ковчезите. Другите просто разглеждаха портретите, а също така подаващите се върху прилежно увитите с брокатена тъкан тела тъмно кафяви китки на светците. Групата посети килията и подземната църква на преподобния Антоний Печерски, от където според преданието започват подземните тунели под Днепър и Горната лавра, подземната църква на Варлаам Печерски, гробниците на другите светци.

– А тук се намират светите нетленни мощи на Атанасий Затворник, известен със своето чудесно и изцеление в пещерата. След това той престоял в килията – затвор 12 години. Затворничеството било доброволно дело. Считало се, че по пътя на отричането от всички мирски блага може да се получи благодат на Небето. Монахът влизал в килията, чийто вход бил зазиждан с тухли. Храната била основно вода и хляб и се подавала през единственото останало малко прозорче. И когато монаха, който носил храна на затворника, не получавал отговор на молбата си да бъде благословен. Тоест от отвора на килията не се подавала китката на затворника, той започвал да се съмнява дали не е умрял. Килията била отваряна и се убеждавали дали монаха е жив или мъртъв. Ако бил мъртъв, тялото или се оставяло в килията, която се превръщала в погребална ниша, или го вадили, омотавали в широка, дълга тъкан и излагали за поклонение на вярващите… В затворите са изкарвали различно време. Понякога затворника умирал след няколко месеца, понякога живеел няколко години…

Групата мина по лабиринта от криволичещи коридори. В пещерата не бе възможно човек да се изгуби, тъй като повечето ходове бяха блокирани, а и имаше двойка дежурни монаси.

– В тази крипта се намират мощите на Илия Муромца, реално съществувал богаташ, родом от град Мурома, про-