237

но и далече отвъд пределите му. Той излекувал и черниговския княз Владимир Мономаха, който се разболял сериозно и лежал на смъртен одър… Агапит починал през октомври 1095 година. Неговите мумифицирани останки са се запазили до наши дни…

През 1988 – 1990 години учените изследвали повече от 50 мощи от Близките пещери, изучени са антропометричните и морфологичните им характеристики. Антропологичните измервания позволили да се възстанови външния облик на такива светци като Агапит, Нестор Летописец, Илия Муромец, Варлаам, Поликрап… Нещо повече, киевските изследователи по биоенергетика установили, че мощите на Агапит притежават колосални биомоторни характеристики, тоест се явяват ускорители на ръста, което е доказано по растежа на семената на различни растения. Освен това е установено, че мощите защитават от радиация, а също така оказват много силно бактерицидно въздействие на въздуха в Близките пещери. И най-главното – в наше време са фиксирани няколко хиляди случая на изцелени хора благодарение на мощите на Агапит. Ето каква духовна целителна сила е имал, дори девет века след смъртта си продължава да цели хората… А сега да се предвижим по нататък по коридора завършвайки нашата екскурзия…

Част от групата тръгна след екскурзовода, а другата част се стълпи около гроба на преподобния Агапит. Някои се молеха, други просто разглеждаха подземната църква Въведение в Храма на Пресвета Богородица. Макс и Сенсей се намираха зад хората, очаквайки своя ред, за да се приближат до гроба. До тях стоеше възрастна жена с бастун, облечена скромно, с пазарска чанта в ръцете. Тя постоянно изоставаше от групата, тъй като куцаше, стараейки се да се поклони във всяка гробница и шепнеща молитви. По лицето и се виждаше, че се предвижваше с големи мъки, очевидно и се налагаше да преодолява силна болка. Но нейното упорство и сила на духа бяха за завиждане. По-рано, в един от преходите в пещерата, Макс отбеляза със „съчувствие“: „Ама че и бабе, едвам ходи…“ На което Сенсей отговори: