238

„Човек с дълбока вяра… Не можеш да си представиш каква болка изпитва, когато ходи. Има деформираща артроза на тазобедрената става“. „Нима?!“ – Удиви се Макс, обръщайки се по посока на жената. Сега заедно стояха почти последни пред гробницата на преподобния Агапит.

Когато основната маса от хора излезе, Макс се приближи до мощите, а Сенсей пропусна напред възрастната жена. Тя го погледна и произнесе с благодарност: „Благодаря ти синко“. Тя се приближи до гробницата и започна да нашепва молитва, а Макс през това време се опитваше да прочете редовете от молитвата на преподобния Агапит, която се намираше от ляво в рамчица. Той искаше да попита нещо Сенсей. Но когато се обърна видя, че стои със затворени очи. Лицето му беше съсредоточено. През това време на Макс му стана някак необичайно горещо. От начало си помисли, че това е негово чисто субективно усещане. Но забеляза как на мъжа намиращ се от ляво потече пот по челото, при това с няколко струйки, как едно момченце на около седем годинки дръпна за ръката молещата се майка и произнесе тихичко: „Мамо, много ми е горещо“. На което майката отвърна: „Това е хубаво синко, Светия Дух е слязъл в обителта чувайки нашите молитви“. Възрастната жена започна усилено да се кръсти и да повтаря молитвата. У Макс се създаде такова впечатление, че цяла вълна от непонятна жега премина през него към гробницата на Агапит. В самия пик на това неестествено напрежение възрастната жена произнесе: „Господи, прости ми!“ бастуна и с трясък падна на земята. Всички присъстващи изтръпнаха и се обърнаха. Сенсей отвори плавно очи и направи дълбоко вдишване и издишване. Старицата видимо сама се изплаши от този трясък и извинявайки се на присъстващите за нарушеното спокойствие, рязко подскочи и вдигна своя бастун. Макс с удивление погледна на подмладените движения на старицата. Тя не успя да разбере веднага, какво се бе случило. После с изумление се огледа, разходи се назад-напред, опипвайки ставата си. На очите и заблестяха сълзи. Жената не можеше да обели и дума от обхваналото я вълнение, а възхитено гледаше ту на