242

начин:

– Макс, нали ти казах, че не е достъпен за обикновени хора.

През това време двамата стигнаха до Далечните пещери, чийто вход се намираше в Аннозачатиевската църква, построена през XVII – XIX векове. Самостоятелно се разходиха из галериите на пещерата, където също стояха гробници със светци от доста по-късни времена. Там също така зад решетките в шкафче със стъклена витрина се намираха знаменитите мироточни глави на неизвестни светци. Колкото и да се стараеше, Макс така и не успя да разгледа със свещта дадените мощи, но затова пък веднага се изказа за възможната им фалшификация. На което Сенсей отговори: „Макс, външният вид е необходим единствено за ума ти, за да докаже това, което не се нуждае от доказателства. Затвори си очите и се довери на своята интуиция. Тя ще ти каже много повече, къде е фалшификацията, а къде е истинния свят източник. Ако човек се стреми с душата си към Бога, тогава е много трудно да бъде излъган, тъй като вътрешно усеща много повече, от колкото могат да видят очите му“…

Излизайки от пещерите, двамата постояха известно време на хълма, съзерцавайки красотата на природата наоколо. След това тръгнаха да се спускат. Насреща им минаваха много монаси от различен ранг, тъй като на близо бяха разположени килиите им и Духовната семинария. Някой с по-висок ранг минаваха със скъпите си автомобили. Макс се загледа в тяхното благосъстояние, послуша обичайните разговори на минувачите, облечени в черно расо и произнесе с усмивка: „Може и аз да взема да стана един поп? Съдейки по лицата им, изглежда, че ги хранят много добре“. През това време зад ъгъла излезе сух старец, който принадлежеше към братството очевидно от времената на атеизма. Той вървеше вглъбен в себе си и постоянно мърдаше с устни нашепвайки молитви. „Този не се брои, той е изключение“, – побърза да добави Макс. На което Сенсей отговори: „Макс, какво искаш от тях? Те са същите обикновени хора, както и ти, със същите проблеми и тегоби в живота. Те просто се