243

учат и изпълняват своята работа така, както и ти се учеше в университета, а после отиват да работят по специалността. Тези мъже са – обикновени хора. А този монах – е съвсем друго нещо. Той истинно върви по пътя към Бога. И разликата между тях и него е огромна, независимо, че носят еднакви дрехи“.

Макс и Сенсей минаха покрай Близките пещери и тръгнаха да се изкачват нагоре към изхода по манастирската улица. През това време камбаните отново зазвучаха със своя прекрасен, разнасящ се на далеч звън. Улицата беше доста оживена, едни тъкмо излизаха от пещерите, а други се канеха да ги посетят. На самия изход стояха монахини, които бяха дошли в Лаврата от различни далечни манастири. Те събираха пожертвования. Оставяйки своята лепта, Сенсей се приближи към една възрастна монахиня, която поради своята преклонна възраст седеше на малко столче. Сенсей не успя да сложи пари в кутията и, когато жената изтръпна и неочаквано хващайки го за ръката, падна на колене, събаряйки кутията със събраните средства. „Благослови, благослови душата ми“. Макс, който вървеше до него, инстинктивно отскочи от нейната внезапна реакция. Останалите хора се спряха и с любопитство започнаха да наблюдават от далече случващото се. Сенсей се опита да я вдигне, шепнейки и нещо на ухото. Жената не се съгласяваше, после засия и изправяйки се започна да се кръсти и да нашепва молитва. Млада монахиня, която стоеше наблизо хукна към своята възрастна сестра и започна да събира парите. Когато Сенсей й Макс се отдалечиха на значително разстояние от жената, Макс дойде на себе си и произнесе: „Пу пу, изплаши ме до смърт! Да не е луда? Седеше си мирно и кротко и изведнъж! Какво искаше от теб?“ „Просто така“, – отговори Сенсей, не желаейки да говори за това и преведе темата на разговора в житейското русло.