244

Сега Макс разбираше, колко трудно бе на душата му да бъде чута от него самия, дори, когато тялото му се намираше в духовен подем. Неговия разум оценяше света през призмата на материалното битие. Той постоянно го убеждаваше, че това е единственото вярно отражение на действителността. Сега Макс разбираше колко криво бе това огледало. И какъв е смисъла от сегашното осъзнаване? Та нали силата да се трансформира и реалния шанс да се изтръгне от кръга на реинкарнациите е бил тогава! За това неговото животинско начало така усърдно мътеше мозъка и заслепяваше очите му със своите илюзорни измами. А трябваше само да промени ъгъла на зрение, да отстрани всички съмнения и напълно да се довери на своето Духовно начало, а не да дава приоритет на животинските си инстинкти. Колко ясно се виждаше това сега, и колко невероятно сложно му се струваше тогава! Сега му бе обидно до болка от тази негова глупост. Ако шанса бе само един, иди-дойди… Но шансовете бяха маса! Колко се даваха за един живот! Такова количество сега е трудно да не се забележи. И няма оправдание. А тогава действително му се бе паднал щастливия билет. В паметта на Макс изплува най-яркия момент от безкрайните изгубени възможности…

Макс се видя седящ на дървена скамейка в компанията на неговите приятели. Всички се намираха в не голяма китна къща, където Сенсей приемаше своите пациенти. Славата на изкусния чекръкчия се простираше далече зад пределите на региона. В тази малка частна къща, разположена в покрайнините на промишления миньорски град, прииждаха със своята болка хора от най-различни места. Сенсей приемаше до петстотин човека на ден. И на никого не отказваше, често завършвайки работата си в два, че и в три часа през нощта. Но днес Сенсей се освободи доволно рано, според неговите мерки – в 11 часа вечерта. Прияте-