246

обикновен звучен глас, изпълнен с някаква умиротворяваща блага сила.

При появата на Сенсей монахините склониха глави и започнаха усилено да се кръстят. А старецът, засиявайки, се опита да се склони към нозете му. В очите му гореше такъв душевен порив, сякаш пред него няма никакви телесни препятствия. Сенсей го подхвана лекичко, произнасяйки:

– Няма нужда, Антоний, да се прекланяш пред тялото ми.

– Не пред тялото, а пред Светия Дух се прекланям аз.

– Целият ти живот, Антоний в любовта Божия е истинското преклонение.

Поддържайки нежно под ръка стареца, Сенсей го поведе към приемната. Монахините смирено седнаха на свободната скамейка, без да спират да се кръстят и да си нашепват тихичко молитви. Момчетата естествено бяха леко шокирани от цялото това зрелище. Но не за дълго. Около Сенсей винаги се случваше нещо необикновено. След минутка двамата вече се бяха увлекли в разговор за живота насъщен. Макс седеше най-близо от всички до приемната, така че виждаше и чуваше какво се случваше там.

Влизайки в приемната старецът отново се прекръсти, когато видя иконата на Спасителя. Сенсей покани Антоний да седне на стола, а самият той приседна върху крайчето на медицинското легло.

– Благодаря на Бога, че отново ми позволи да се срещна с Теб. Душата ми се радва и трепти от благодат, когато се намира до Теб.

Старецът избърса потеклата сълза.

– Антоний, нима е имало поне един ден, когато да не съм бил до теб?

– Истинно говориш. Но все пак… Взора на очите ласкае душата с Твоята светлина, като ясно слънце на небосвода.

– Ох, Антоний… Не е далече часът, когато ще се ласкаеш под слънце вечно.

– Това е радост велика. Истинен дар за душата… Но все пак не ме напуска болката, за тези, които остават. Страш-