248

– Суета? Суетата, Антоний, не е в света скрита. Не е външното, което ги мори, а вътрешното. Тъкмо за това съм дошъл в това тяло, за да изживея живота човешки и както се казва с очите си да се убедя, не пречи ли нещо на човека по пътя към Бога. Нищо не му пречи! Само пустия му мързел, жажда и съблазни тленни.

– Да, слаби са още чадата духом. Зад малкото не виждат голямото. Прости ме за думите ми, но защо не разкриеш Своя лик Истинен пред стадото изгубено? Хората ще придобият голяма вяра, водеща към спасение душите техни. Времената вече са други.

– Ех, Антоний, светлина моя праведна… Духа ми тук не е за проповеди, а за Изобличаване, тъй като е нарушено равновесието, дадено от Бога. Разкрия ли Истинния си лик, това ще е равносилно на мигновена смърт за мнозина. Тъй като няма да издържат душите на грешниците ясната светлина, както тъмнината се изпарява пред яркото слънце. Могат да го видят само праведните, с чисти души и помисли… Не приказки за спасение са нужни на хората, а действия. И никой няма да може да се оправдае с неведение, един вид „Господи, търсих, но не намерих“. По цялата Земя горят светлини на истината. Който иска, той ще намери.

– И това е истина. Жалко, че времето свършва, а вярата в хората никак я няма. Но все пак душите им радеят, за тях грешните молят. На мнозина не им стига съвсем малко, за да придобият увереност по пътя към Портите Господни. Помогни им със силата на Твоята святост…

– Мога ли да откажа на молбата твоя, ти, който си преизпълнен със състрадание велико за спасението на душите човешки… Да бъде по твоему… За заслугите твои и на тези Молещи се като теб ще дам за стадата заблудени свята молитва душеспасителна, преизпълнена със сила Божия. Но запомни, Молитвата е като Пръст Господен. За този, който я е знаел, но е отстъпил, ще бъде като воденичен камък. Тъй като отстъплението му ще е равносилно на богоборство. А тези, които я изпълняват с постоянство