4

Пролог

Тъмнината обгръщаше Съществото от всички страни. И само гласът му и отблясъците на огнените пламъци създаваха илюзия за неговото присъствие.

Всеки със страх очаква тъмата,

И края на света гадае нощ и ден,

Но дяволът роден е заедно с тях в мрака,

На чувствата и мислите, където Бог беше пленен.

Кога в тъмниците вратите са залостени,

Тоз, който вижда мрака, светлината забравя,

Дори духът му в дуела със неверието,

С тъмата слял се, забраната избира.

Тежки мисли всичко мигом изтриват,

Превръщат се в прах зърната в цъфтящата нива

Мракът рисува идеални кумири,

Тайнството вечно на древните знания скрива.

Тоз, който с душата своя всесилна,

Лъч вътрешен вижда и мрака изгаря,

Той вечност намира във вяра единна,

Към светове недостъпни вратите отваря.