8

се в системата на лъжата, дори не могат да повярват в това, тъй като не само не виждат зад булото на битието истинската реалност, но дори не могат да осъзнаят ценността на своя собствен живот. Всъщност на всеки в този живот ще му бъде дадено неговото: който каквото избира, това и получава.

Събудихме се някъде по пладне. Слънцето стоеше доволно високо. Небето бе чисто, а морето спокойно. След вчерашната буря бреговата ивица изглеждаше потресаващо. Удивително, но тази част от сушата, на която вчера се стовари бурята изглеждаше не само идеално чиста, но и някак си обновена. А граничещата с нея част от плажа подобно на извиваща се черна ивица бе затрупана с водорасли, всевъзможни отломки и боклуци на човешката цивилизация. Все едно морето си бе направило шега с хората, заривайки остатъка от сушата с техните си отпадъци. Да, морето умее да се грижи за себе си и своите крайбрежни простори. Една мощна буря – и такъв ред и превъзходна чистота!

Сушата, която не бе пострадала от водата, представляваше жалко подобие на плаж, в това число и мястото, където се намираше нашият палатков лагер. Но този хаос в сравнение с вчерашните събития бе просто едно нищо. Не стига че моят организъм беше излязъл от ритъма на нормалния сън и бодърстване, намирайки се в абсолютно разнебитено състояние, подобно кола след авария, а на това отгоре мислите като неспирен поток ме заливаха, извиквайки след себе си мощни емоции от вчерашните демонстрации и разкази на Сенсей. Освен това всички тези впечатления на фона на общата телесна отпадналост бяха толкова ярки, все едно събитията се бяха случили току-що, сякаш изобщо не ги е имало тези часове сън, делящи ни от поразителната реалност на Сенсей.

Очевиден бе фактът, че не бях единствената, намираща се под въздействието на вчерашните впечатления, тъй като първото, което започваха да си говорят момчетата след „сутрешната“ разходка – бяха впечатленията от вчерашните