9

събития. В този каламбур от различни впечатления ние се захванахме да въвеждаме ред в нашия лагер, предварително на две на три, залъгвайки своите стомаси със суха храна. Работа имаше за целия китайски народ, но – благодарение на дружните ни усилия и под ръководството на Сенсей – работата спореше. По-големите се захванаха с укрепването на палатките и привеждането на колите в надлежен вид. Останалите – с почистването на боклуците от територията на лагера, прането и простирането на дрехите, пострадали от вчерашната буря. След опъването на въжетата на палатките ние така ги накичихме със своите дрехи, че лагера заприлича на цигански катун.

Народът „жужеше“ като рояк пчели. Тук-там се чуваха разговори за чутото и видяното вчера от Сенсей. Покрай моите действия по почистването на лагера аз имах възможността да чуя впечатленията от вечерта, ту на едни ту на други такива групички.

– Не, просто не може да бъде каква сила притежават мислите! – разсъждаваше Костик, почиствайки заедно с нас заринатата с боклуци брегова ивица.

– Да, Сенсей вчера ни показа висше майсторство! – Възкликна Андрей.

– Аха! – Кимна Руслан. – Как беше… Седяхме, седяхме и бабам, връхлетя ни такава буря! Вече си мислех, че настъпва краят на света! Подгизнах до кости.

Андрей се усмихна.

– Ама че си егоист, човек може да си помисли, че само ти едничък си се измокрил така, а другите останали сухи.

– Не, аз просто така, в общ смисъл го казах – побърза да се оправдае Руслан.

– И изобщо какво представляват нашите подгизнали неща в сравнение с такива, такива… – Юра вдъхновено се опитваше да изрази своите чувства, но така и не успяваше да подбере подходящите думи.

Костик, почиствайки своя участък, повдигна едно сухо клонче и го опита на вкус. Но тутакси, изкривявайки своята физиономия, го изплю.