10

– Бялх, каква гадост! – произнесе той и го хвърли на камарата с боклуци, проговаряйки: – И как Сенсей успя да направи горчивия пелин сладък?

Поглеждайки неговото изражение, Андрей се разсмя и весело проговори:

– Трябваше да опиташ, когато ти предлагаха, а не да се правиш на интересен.

Костик игнорира коментара на своя приятел и озадачено се опита да достигне до същността.

– Не мога да разбера. Може да ми се е сторило, че е сладък?

– Да бе! – иронично възнегодува Андрей. – И на мен ми се стори, на другарите също им се стори. Извинявай, но все още съм способен да отлича захарта от лютия пипер.

– Да, но как успя да го направи? – никак не можеше да се успокои Костик, очевидно колебаейки се между своето неверие и факта, че вчера лично видя и опита от пелина.

– Как, как? – подразни го със своята интонация Андрей – какво си се залепил за мен като мокро листо? Ей го Сенсей, отиди го попитай.

Андрей понесе поредната порция боклуци към тръстиката и когато се върна, Костик изказа друга своя „гениална догадка“.

– Може пък това да е била масова хипноза?

– Да бе, разбирам, нас може да ни е хипнотизирал, а морето!? – Андрей със замах разби на пух и прах поредната му теория.

– Да, морето ги умее тези неща, – видимо дочувайки последните думи, произнесе Руслан, хвърляйки насъбрания боклук на общата камара.

Всички се усмихнахме, а Андрей бодро проговори:

– Изобщо мога да отбележа, че много ни провървя с такъв учител като Сенсей. За една нощ успяхме да научим и видим толкова много неща, колкото не бихме могли за цял живот!

– Е, да предположим, че не сме научили толкова много, колкото видяхме, – поправи го Костик. – Аз така и не разбрах как успя да направи всичко това.