11

– Ама че „философ“! Да, с твоята глава може единствено да се чукат философски камъни, – присмя се Андрей. – Нищо, не го взимай толкова навътре, когато пораснеш ще разбереш.

– Ще си помисля, а ти вдяна ли нещо? – не му остана длъжен Костик.

– Теоретично – да. Остава само да го усвоя практически, – засмя се Андрей.

– Не, не, на Андрей все още не трябва да му се доверява практиката, – весело заявил Руслан. – Че той ни е един такъв: да активира процеса – да, ще успее, а да го спре, едва ли.

Всички се засмяхме. Завършвайки своята работа се запътих да помогна на Татяна. Тя с усмивка почистваше около палатките, които Женя и Стас укрепваха. Очаквано, разговорът на двамата протичаше в същия дух, но те разговаряха тихо, стараейки се да не привличат излишно внимание.

– … Не ми говори, като си спомня за тази буря и започва да ме тресе, – смутено говореше Женя на Стас, опъвайки поредното въже на палатката. – Колко време Сенсей държеше канчето с вода? Минута?! А какъв катаклизъм ни връхлетя! Да си призная честно, вече си мислех, че всички сме пътници. Дори с родителите успях мислено да се сбогувам.

– Не си единственият успял да се сбогува с тях, – отвърна Стас.

– Това вече не са шегички. Това е сериозна сила… Знаеш ли, чак сега осъзнах колко сериозно е всичко това, за което ни разказва Сенсей, както и на какво се опитва да ни научи. Представяш ли си колко голяма отговорност е да притежаваш тези знания?

– Не ми говори, попаднат ли в лоши ръце…

– Ако попаднат в ръцете иди-дойди, само да не е в лоша глава, – отговори Женя. – Главата е причината за всички беди. Тъкмо затова е толкова важно да се работи сериозно над нея, да се почисти всичкият боклук, който се намира в нея. Че върти се, не върти – и влязла пакостна мисъл.

– Точно така, колкото и да се пазиш все отнякъде ще се намуши някоя неканена гостенка.

– Това означава, че към такива знания трябва да се под-