12

хожда изключително отговорно. Духовната работа е много по-важна от нашия дребен битов живот.

Женя замълча, забивайки в пясъка колчето с намотаната на него връв. А след това погледна замислено към морето и проговори:

– Днес изобщо не съм спал. През цялото време пред очите ми стоеше тази вълна. Ако Сенсей тогава не бе я спрял, представяш ли си, тук нищо нямаше да остане.

– Абсолютно вярно, – печално кимна Стас. – Осъзнавайки всичко това ми става лошо.

– Ех, – тежко въздъхна Женя и заедно със Стас се насочиха към другата палатка.

Ние с Татяна, увлечени в почистването, незабелязано се приближихме към колите, около които се намираха Сенсей, Николай Андреевич, Володя и Виктор. Четиримата се опитваха да приведат в прилежен вид волгата на Николай Андреевич, правейки нещо по двигателя.

– Андреич, никак не мога да разбера как успя да я запалиш през нощта? – със смях попита Володя.

На което Николай Андреевич отговори с усмивка:

– За да си спасиш кожата, не само това ще запалиш…

Мъжете се засмяха. Когато смеха утихна, Володя проговори:

– Да, незабравима нощ си изкарахме.

– Толкова впечатлени! – съгласи се с него Николай Андреевич.

Сенсей запали цигара, а Виктор, възползвайки се от момента на всеобщата пауза, побърза да сподели със Сенсей своите мисли.

– Така и не успях да мигна. Постоянно си мислех. Как е възможно, намирайки се покрай такъв Светец, покрай самия Агапит, хората с такъв размах да подменят неговото Учение с този битовизъм, – Виктор с презрение се огледа настрани и произнесе – с този бардак?! Та нали всичко това е временно! Само един миг! Това е все едно да размениш мигновената наслада с вечен глад. Главата ми изобщо не го побира… и как хората могат да паднат толкова низко, така да подменят све-