13

та на Бога с тази илюзия на битието?

– Какво искаш, – някак тъжно, с усмивка произнесе Сенсей. – Хората си остават хора. Те подлагат на съмнение дори самото съществуване на Бога, а ти говориш за вечността. Тъкмо затова избират това, което самите те виждат, а не това, което чувстват в своята душа. Това са хора… В течение на деня те могат да сменят мнението си три пъти, а ти ми говориш за някакъв техен глобален избор. Избират живот като на всички останали, подобно на песъчинки в потока: на която страна ги повлече, на там се и носят…

В този миг се чу силен вик от брега. Там, под смеха на събралите се, Стас преследваше Женя, държейки същото това канче, с което вечерта той ходеше да взима морска вода. Момъкът тичаше след своя приятел и със смях викаше:

– Та нали това е твоето любимо канче!

На което Женя отвърна:

– Махни това нещо от мен! Алергичен съм към това канче. Махни го ти казах! Че ще ти го натикам в едно тъмно място!

Сенсей се усмихна, гледайки тази картинка, изгаси недопушената цигара и отново се скри под капака. Веднага след това към него се присъединиха и останалите мъже. Аз започнах да се ослушвам за техния разговор с надеждата да чуя продължението на предишния разговор. Но изпод капака се носеха само едни технически термини, отнасящи се към предполагаемия проблем на колата. Разбирайки, че продължение няма да има, моята особа отново се разтвори в домакинските дейности.

Малко по-късно всички дружно се хванахме да приготвяме обяд. Нашата млада групичка – Андрей, Костик, Славик, Татяна и аз бяхме назначени да чистим картофи. Николай Андреевич заедно със Сенсей продължиха да се занимават с колата. А останалите – Женя, Стас, Виктор, Юра, Руслан, оглавявани от нашата барета Володя – се отправиха за дърва, а заедно с това да потърсят и надуваемата лодка, която снощи, очевидно бе отлетяла заедно с ураганния вятър.

Чистенето на картофи от петима души си е забавна задача. Тези, на които това видимо не се получаваше, поради