14

отсъствието на ежедневна практика, а пък очевидно и не им се чистеше много, започнаха да губят своя ентусиазъм. От друга страна никой не искаше да пада по лице в „калта“ пред своите приятели, отказвайки се от задачата. Тъкмо за това компромисът се криеше в хумора.

Всичко започна от нашия Костик. Неслучайно прякорът му беше Философ. В началото той честно и добросъвестно се опитваше да бели картофите, при това избирайки най-големите. Но на третия картоф ентусиазмът му секна. Упорството бе заменено с апатия и изучаване на най-уродливите картофени екземпляри. И тук Философа получи вдъхновение. Подобно на изкусен майстор, започна да изрязва със своето ножче от картофите цели образи, а ние умело ги довършвахме в нашето въображение. Така се появиха „Венера Таврическа“, „едноокият пират“, който благодарение на допълнителната обработка стана и „еднокрак с дървена протеза“, „Ужасния“ във вид на космически пришелец. А после работата стигна и до портрета на Андрей на старини. В отговор на което Андрей изряза от един картоф приблизителната физиономия на Костик – такава, каквато според него ще заприлича в близко бъдеще ако не престане да се занася. Но това мотивира Костик още повече и той трескаво започна да извайва портрет на всеки един от присъстващите. При това на Андрей с неговия „скулптурен портрет“ му провървя. Следващите си „шедьоври – портрети“ Костя красноречиво свърза било то с нашите минали или бъдещи животи. При това подбираше такива уроди, че едва не бе засипан с картофени обелки. И ако не беше минаващия наблизо Николай Андреевич, Костик еднозначно щеше да заприлича на изрязаното от Андрей произведение.

– Ей ги нашите! – усмихна се Николай Андреевич, гледайки на търкалящите се покрай Костя картофени обелки. – Чистихте, чистихте и отново превръщате плажа в сметище?!

– Не берете грижа, ей сегичка ще почистим, – отговори вместо всички Татяна.

– Ясно, разчистване на сметки в тесен мащаб, – забеляза психотерапевтът.