15

– Не, просто профилактични мероприятия, – с усмивка отговори Андрей.

– Профилактични мероприятия, – усмихвайки се го подразни Костик. – Как успя да намериш такива умни думи в твоята глава?

За което към Костя полетя още една шепа обелки. Костик със смях се опита да се извърти и вече обръщайки се към Николай Андреевич заяви: – Досущ като Нострадамус им разказах цялата истина за тяхното бъдеще. А те замерят пророка с картофени обелки!

– Нищо, Костя, – вдъхна му кураж Николай Андреевич, Нострадамус е преживял къде по-страшни неща.

– Да, гонения – съдбата на Великите! – с патос произнесе Костик.

– Ти не завиждай на Великите, – задяна го Андрей. – Ние и така ще те гоним.

Всички отново се разсмяхме и продължихме своето отговорно дело. Малко след това пристигнаха и по-големите момчета. За щастие, надуваемата лодка бе намерена, вярно с липсващи две възглавници, но това не бе беда. Но положението със сухите дърва беше по-сложно. След вчерашната буря нямаше почти нищо сухо.

– Да, с толкова дърва дори и една супа няма да можем да сварим, – продължи Виктор, гледайки на жалката купчинка пред него. – Жалко, нашият газов котлон също предаде богу дух…

– Ще ни се наложи да купим нов, – с хумор проговори Женя. – Тъй като огънят едва ли ще гори дълго.

– А небелени картофи останаха ли? – попита Виктор кимвайки към кофата с обелените.

– Да, останаха – отговорих, поглеждайки към торбата.

– Добре, дайте да ги заровим в пясъка под огъня. Ако супата не успее да се свари, то поне с тях ще се получи нещо.

Така и решихме. Да си призная, никой от нас не се терзаеше особено от липсата на топла храна. Вчерашните покупки и попълването на хранителните запаси даваха възможност да пропуснем топлата храна, за която най-много настоява-