16

ше Николай Андреевич, очевидно с грижа за нашето здраве. Ние запалихме огъня, предварително заравяйки под него непочистените картофи и започнахме да готвим супа, губейки надежда с такива запаси от дърва да приготвим от картофите второ блюдо.

По време на този комичен и продължителен процес, когато до нашата супа стояха дежурни Костик и Татяна, някой от момчетата забеляза бяла красива яхта, която грациозно плаваше успоредно на брега, относително не далече от нас. Всички захвърлихме своите дребни ангажименти и се насъбрахме на брега да разглеждаме това белоснежно чудо на фона на синьото небе и тъмните морски води. Само Сенсей и Николай Андреевич увлечено продължаваха да се занимават с „Волгата“.

– На някой доста му е провървяло, – със завист проговори Руслан. – Хората си плават на яхти.

– Кой ти пречи и ти да си плаваш? – сви рамене старшият семпай Виктор. – Ето я там надуваемата лодка, отивай и плавай.

– Ти пък, едното е лодка, а другото е яхта! – разтегнато произнесе Руслан, все едно се наслаждаваше на самата дума „яхта“.

– Да, на такава и аз не бих възразил да поплувам, – неочаквано се съгласи с него Женя.

– Красавица! – произнесе Стас.

Скръстил ръце на гърдите, Костик също не пропусна да изкаже своето мнение:

– Аз такава яхта даже и по телевизията не съм виждал.

Володя с подозрение поглеждайки в тази посока, каза:

– Много странно и откъде се взе по нашите земи?

– Сигурно някакъв патриот, новоизлюпен руски богаташ си почива, – отговори с насмешка Женя.

– Какъв ти новоизлюпен руски?! – с хумор проговори Володя. – Съдейки по яхтата, като минимум шейх, притежаващ нефтодобивни компании.

– Да, – въздъхна Виктор. – Ние едва ли ще видим такъв живот. А ако стигнем такова ниво няма да е за дълго. Добре,