17

погледахме, стига толкова. Защо да се тормозим с недостижими мечти? Така или иначе след десет минути хоризонтът отново ще бъде чист, а небето ясно.

Но тъкмо започнахме да се разотиваме, както ни посъветва Виктор и яхтата се спря, право пред лагера. Това отново привлече нашите любопитни погледи към нея. Хората на яхтата започнаха да се суетят. Явно по левия борд бе спусната лодка във водата, тъй като след няколко минути зад яхтата се появи не по-малко красива, необикновена лодка, с ръчно резбовани бордове и гребла, очевидно изработена по някакъв античен модел. В нея се намираха шест човека, единият от които бе облечен в бял костюм с белоснежна шапка на главата. Всички, с изключение на него седяха, а той стоеше прав, гледайки към приближаващия бряг. Когато лодката се приближи малко по-близо, успяхме да разгледаме по-подробно нейните пътници.

На носа на лодката седеше обърнат с гърба към нас мъж, облечен в черни дрехи и тънка смешна плитка на полуобръснатата си глава. Той седеше все едно бе мумия, без да се обръща или мърда, все едно изобщо не го интересуваше какво се случва на брега. В центъра на лодката седяха четирима матроса – гребци облечени в бели парадни униформи със сини кантове. А в края й стоеше изправеният мъж в луксозен костюм, съдейки по всичко – собственикът на яхтата. Неговите дрехи подчертаваха атлетическото му телосложение. Бялата шапка беше леко наклонена напред и скриваше очите му в своята тайнствена сянка. Главата му лекичко бе наклонена на една страна. Сакото – фриволно разкопчано. Ръцете – в джобовете на панталона. Мъжът стоеше устойчиво в лодката, без грам притеснение, че може да полети зад борда при някое нейно по-рязко поклащане.

Ние с удивление наблюдавахме произтичащото, без да разбираме какво става. Единствен Володя прецени адекватно обстановката и произнесе:

– Тука нещо не е наред. Трябва да извикаме Сенсей.

Когато Сенсей заедно с Николай Андреевич се приближиха, лодката вече се намираше близо до брега.