18

– Сенсей, кой може да е това? – попита с нескрито любопитство Стас, огласяйки въпроса, който си задаваха всички.

– Ние нали сме един вид на гости, – с печална и едновременно загадъчна нотка отговори Сенсей, избърсвайки изцапаните си ръце в някакъв парцал.

За разлика от нас, Сенсей изобщо не бе учуден от тази визита и както ми се стори се отнесе към това събитие с безразличие, все едно подобни разкошни яхти идваха при нас всеки ден.

– Как така на гости? – оцъкли се Женя.

– На територията на резервата? – опита се да уточни въпроса Николай Андреевич.

– Нещо подобно, – произнесе Сенсей, внимателно поглеждайки ту приближаващата лодка, ту към почистването на своите ръце.

– Да, този резерват само на хартия се води резерват! Гледай колко „диваци“ и техните палатки подминахме в началото на ивицата, – възрази Виктор, който специализираше юридическо право. – На кого е нужна тази пясъчна ивица в наше време? Кой ще седне да я охранява и да харчи пари за нейната охрана?

– И това е вярно, – съгласи се с него Володя. – И дори някой да бе купил тази ивица, нима щеше да я обикаля с такава луксозна яхта? Не, това със сигурност не е проверка.

– Кой знае, – сви рамене Сенсей.

– Нали ви казвам, това е някакъв новоизлюпен руски! – отново напомни своята теория Женя, гледайки към стоящия в лодката мъж.

– И какво му е нужно в нашето диво място, сред такива аборигени като нас? – удивен попита Костик. – Ако имах такава яхта определено щях да се спирам само на известните курорти.

– Та нали при нас е екзотика! – с усмивка произнесе Андрей.

Аз се огледах и си помислих: „Абсолютно вярно, екзотиката у нас е впечатляваща“. Не стига че наоколо е пълен хаос след стихията, на това отгоре целият лагер е накичен с на-