19

шите топли дрешки, точно като приют за бездомни.

– Наистина, какво търсят тук? – не издържа дори Юра.

– Какво, какво… Бензинът им е свършил, – както винаги пошегува се Женя. – Виждаш ли как целеустремено гребат.

Всички се засмяхме.

– Да, душата ни е широка и щедра, – усмихна се Николай Андреевич. – Купуваме яхти, щедро ги поливаме, а на сутринта и за бензин пари нямаме.

– Това си е точно така, – кимна Володя, смеейки се заедно с всички.

Когато лодката опря в дъното, двама от матросите скочиха във водата и я изтеглиха на брега. Пътниците излязоха.

Въпреки нашите очаквания, мъжът в белия костюм, без предисловия и продължително представяне на своята особа, се запъти към нас. Възрастта му беше видимо около четиридесетте. Среден на ръст със симпатичен външен вид. Чертите на неговото мъжествено и в същото време обаятелно лице, може да се каже бяха идеално правилни. Белият костюм, очевидно шит по поръчка, му стоеше безупречно и прекрасно хармонираше с тена на лицето и ръцете му. На средния пръст на дясната ръка блестеше масивен златен пръстен с огромен продълговат червен рубин, украсен от страни със сини камъни. Заедно със своята увереност и спокойствие, външният вид на непознатия излъчваше някакво невидимо превъзходство. Още отдалече се усети изключително приятният аромат, явно от неговия мъжки парфюм.

От лявата му страна, на не голяма дистанция, като някаква сянка вървеше със ситни крачки невисок мъж в черно китайско кимоно. Той очевидно беше с източен произход, приличащ най-много на китаец или монголец. Очите му бяха тесни, а челото широко. Половината от главата му, заедно с темето беше прецизно обръсната и лъскаше като полирана. Останалите от двете страни и тила смолисточерни коси бяха прилежно сплетени в плитка. На лицето, подобно на печат стоеше приветлива усмивка, а очите бяха студени и лишени от всякакви чувства. Мъжът, за разлика от своя бос, се придвижваше безшумно с крадлива походка, стъпвайки по