20

горещия пясък с босите си крака.

Приближавайки се по-близо и зървайки Сенсей, собственикът на яхтата се усмихна широко. Усмивката му беше очарователна и предразполагаща. За наше удивление той се приближи първо към Сенсей и се поздрави с него все едно бяха стари познати, на този загадъчен мелодичен език, който много приличаше на птича песен. Сенсей също му отговори нещо със своята дежурна усмивка и двамата се здрависаха. Забелязах, че той не бе особено щастлив от срещата си с гостенина. Помислих си, че това е свързано с някакви неприятни новини, прозвучали на неразбираемия за нас език. По някакъв интуитивен начин обаче усетих неловкото напрежение, витаещо наоколо, независимо, че двамата говореха с широки усмивки на лицата си.

Разменяйки по няколко непонятни изречения, гостенинът неочаквано за нас заговори на руски език, при това без ни най-малък акцент.

– Както винаги не си сам. Нима младежта все още се интересува от Изтока? – проговори той с усмивка, оглеждайки нашата компания дали с насмешка или просто изучавайки ни.

– Сам виждаш, – отговори Сенсей.

Чужденецът се усмихна.

– Това бе вчера. Днес модните тенденции се диктуват от Запада.

– За всеки е различно.

– Между другото, това не е толкова важно, – и след кратка пауза, неканеният гост театрално добави: – Помня, че всяка мода в тази страна се преживява доста драматично.

– Именно.

Мъжът отново хвърли бегъл поглед върху нашата група, леко задържайки погледа си върху Татяна и мен.

– Хайде, запознай ме с твоите приятели.

– И как да те представя? – многозначително усмихвайки се попита Сенсей.

– Да, абсолютно си прав, – оживено кимна той и отново се усмихна широко. – Моята титла в днешни дни звучи много