22

на Женя малко разреди неловката обстановка.

Когато Ариман се запозна с всички, Женя деловито произнесе, кимвайки в посока на разкошната яхта:

– Бива си я лодката.

– И на мен ми харесва, – с усмивка добави Ариман и обхождайки с поглед бреговата ивица добави: – Гледам, тук при вас е минала сериозна буря.

– Да, домъкна всякаква мътилка, – кимна Сенсей.

– Половин ден почиствахме, – включи се в разговора стоящия наблизо Виктор.

– Нима вие не закачихте от вчерашната буря? – с удивление попита Николай Андреевич.

– Вчерашната? – попита учудено Ариман и някак си хитро поглеждайки към Сенсей добави: – Не, не ме засегна, бях доста далече от тук.

– И много жалко, – проговори със „съчувствие“ Женя. – Би било интересно да разберем дали вашата лодка би издържала такава стихия?

Ариман се усмихна и гордо произнесе:

– Доколкото си спомням е издържала и атлантически бури, какво да говорим за някакви си дре… – искаше да произнесе някаква дума, но очевидно се отказа и кимна към морето, – бури в тази локвичка.

– Хъм, яка гемия, – утвърдително поклати глава Женя.

В този момент по миризмата почувствах, че във въздуха се разпространяваше неприятна миризма на изгоряло. Другите очевидно също го усетиха, но не можеха да определят нейния източник и със своето поведение всячески се опитваха да покажат, че не забелязват странната миризма. Накрая Ариман не издържа и проговори:

– Приятели, според мен нещо гори във вашия лагер.

– Супата!!! – сепна се Татяна и хукна заедно с Костик към нашата измъчена гозба.

А Женя се направи на важен, все едно нищо подобно не се е случило и с глас на гостоприемен домакин обяви:

– Не желаете ли заедно с нас да обядвате?

Някои от нас не издържаха и прихнаха в смях, разбирай-