23

ки, че нашият обяд вече е изпята песен. Ариман също оцени неговата шега и отговори:

– Много съм ви благодарен. Но аз имам контрапредложение. Бих искал да споделя с всички вас своята обедна трапеза. Ще бъда щастлив, ако ми окажете тази чест с вашето присъствие.

– О, с най-голямо удоволствие! – оживено отговори Женя вместо всички и се опита също така високопарно да изкаже своите благодарности: – Ние с радост ще ви окажем тази чест. Тъй като за нас също ще бъде чест, да изразим нашата чест към вашата чест да разделите обедната си трапеза с нашата група.

От този каламбур всички едва не паднаха от смях. А Женя към всичко това, както умееше да прави, добави и дълбок поклон пред „скъпите гости“. Смеейки се заедно с всички, Ариман разпери ръце:

– Нима може да се устои на речта на такъв неповторим оратор?! Много съм щастлив, че с такова достойнство приехте моето предложение.

Всички отново се разсмяха, взимайки това за поредната шега. Ариман в това време, поглеждайки по посока на китаеца тихо произнесе:

– Велиар, организирай.

Чувайки името на китаеца се учудих, тъй като изобщо не подхождаше на неговия образ. Разбирам да бе някакво си Шинг Ху, Чан Ши или някакво подобно. Но Велиар – това беше просто прекалено за такава прикрита и мрачна особа като него.

След като получи своята задача, китаецът с уважение се поклони на Ариман и с бързи крачки се запъти към лодката. И докато онзи раздаваше някакви указания на матросите, Виктор попита Ариман:

– Нима вашият приятел също се увлича по източните бойни изкуства, ако съдим по мазолите на ръцете му?

– Да, той е добър майстор, – с гордост произнесе Ариман.

– Кой стил владее? – продължи със своето любопитство Виктор.